let`s scoot!

от около 2 седмици бръмча със скутер по улиците.
МНОГО е забавно.

любимите ми впечатления
1. когато си личи че си жена (обикновено по дрехите, защото каската доста старателно замазва имиджа), останалите шофьори правят луди маневри в твоя полза.


2. колите ги е страх от теб (теб от колите).
3. заглеждат те, вероятно си секси ;;
4. моторите и скутерите си бибиткат за поздрав.
5. започваш да се социализираш в една Много Нова среда (магазини за авто-мото аксесоари, бензиностанции, светофари, паркинги ;;;)
6. научаваш нови лафове "това бръмчи като пеперуда в буркан".
7. за теб задръстванията не важат. ако имаш добър окомер, минаваш между колоните коли като пич. ако нямаш, закачаш някое друго огледало, бибиткат ти, а ти се усмихваш смачкан изпод каската.
8. влизаш (буквално) във всяка улица!
9. ако срещнеш приятел, можеш да го повозиш 2-3 преки, а той ще те прегърне ;;

най-тъпия недостатък е времето. ще го карам докато не дойдат тропиците и зимата.
ако в софия скутерите се увеличат за сметка на колите, по улиците ще стане доста по-уравновесено.

има и негативи, но тях ще обобщя когато ми писне ;;

new e-fibank

слаб 2!

(винаги съм смятала, че) една от основните причини хората да не ползват on-line услугите на банките е неадекватното им поведение.

как се държат нашите банки онлайн?
говорят на език, непонятен на обикновения човек. правят се (вероятно) за да бъдат удобни на банковите служители (ако ги ползват изобщо). в съзнанието на нас, обикновените хора, банката е СЛОЖНО нещо.
това е супер елементарната причина заради, която трябва чинно и под строй, да си тестват сайтовете (и дори не само тях) с ОБИКНОВЕНИ хора. ползватели.

какво му има на новия e-fibank?
кратък полет през най-забавните неща

1. първото, което ми прави (неприятно) впечатление вчера, когато се опитвам да свърша нещо) е, че ме карат да си сменя паролата.
на страна от цялата грозна страница. на страна от шока. любезно ми изброяват какво може да съдържа паролата ми. в 10 (!) реда.2. втората красота, подканват ме да избера език. drop down меню с ЕДИН единствен избор. един вид, нямам избор. 3. решавам да разглеждам новото меню "Услуги". странно, в услуги виждам данни за личните си карти с които боравя (какви са, кога изтичат ...). аз бих помислила за по-удачно име, вместо "Услуги". или бих сложа нещо, което отговаря на дефиницията "Услуга". 4. на края, любимото ми - целият сайт веднъж ми казва "транзакция", друг път "трансакция".

текстовете, сякаш са писани от недоспал ПР след фестивала в Албена.

до последният момент, навигацията не е наясно хоризонтална ли е, вертикална ли е, или да се яви на трето място. изненада!

всички думички, които "висят" в менюто са неадекватни. зад тях или стои нещо друго, или няма грам асоциативно подсказване какво следва след тях.

часа ми съобщават в АМ/РМ формат. особено "типично" за България.
не се прави така!
на банките трябва да се помогне.

rice pie

докато стигнем до сушито, минаваме през импровизации на тема ориз.
този оризов пай е 100%-ова импровизация, за който са необходими:

блат
~300 гр. брашно
~100 гр. масло
по лъжичка сол, захар, сода


маслото трябва да е постояло на стайна температура, за да може да се меси. от тези 3 неща се замесва тесто, което престоява в хладилника ~час.

плънка
през това време, 1/2 чаша ориз се вари на котлона. когато стане готов, се слагат
~50 гр. масло
100 гр. сметана (без захар)
малко сол и се бърка

заливка
сега, идва иновацията.

~50 гр. филирани бадеми
чаена лъжица бадемова есенция
3 яйца. малко настъргана кора от лимон и 2-3 лъжици брашно, се бъркат с миксер.

фурната се загрява на макс
тава за пай се маже с масло. отгоре се поръсва с брашно и с малко повече нерви, тестото се разстила по нея. трябва да се разстели така, че да има по дъното и по стените на тавата.

върху блата се изсипва сметановия ориз.
след това заливката.

паят се пече ~40', като се дебне отгоре да стои златист.
ако не са минали 40', а отгоре изглежда опечен, мятаме фолио за да не му отиде външния вид, и чакаме да минат 40'.

според мен, може да понесе и нещо като сос.

bookful

вероятно докато са били гладни, милите хора от WhATA са тупнали топката насам, на тема книги.

тъй като ме хващат в края на две ъмм ... интересни седмици, далеч от къщи с няколко ваканционни книги в свръх багажа ми, споделям...

Близо до бебето е книжка, която избягвах дискретно заради дебелия ПР около нея. накрая се предадох покрай конкретни референции.

книгата е разкошна!

описва супер важни неща при отглеждането на едно дете. от момента на неговото раждане, дори периода преди това.

най-ценното: преди да станеш родител, отвсякъде чуваш какво НЕ трябва да правиш. авторката прави точно обратното, казва какво и защо е хубаво да правиш, и нещата изглеждат някак лесни.

Фасове е поредната книга на Ваня Щерева. аз НЕ харесвам Ваня, но любопитството е по-силно;;.

книгата е написана под формата на "разговор" между Ваня, Любен Дилов и няколко приятели. Ваня пише разказ/стих, след нея се намества Любен Дилов с коментар под формата на субтитри, които са откровено по-забавни от творбите на авторката.
чете се лесно, има свръх изхакани разкази... и става за плаж.

Пусни народа ми да кара сърф пък е личната история на Ивон Шуинар, човекът зад Патагония. много уютен разказ за катерене, природа, бизнес и един по-друг начин на живот.

Закуска в Тифани и Холи, бих нарекла реверанс от Труман Капоти. да намериш стилна книга не е лесно. да описваш маниери и поведение на жена, вероятно не е за всеки. тази книга е задължителна.

сега искам да видя, какво четат миц и unIDfielf.

btw, познавам трима души, които могат да се изкажат на тема the art of looking sideways, бих ги прочела с интерес.

лека нощ.

low cost disaster

предишният пост си отива за сметка на кратка равносметка на тема "защо не харесвам low cost полетите (вече)" :-)

и преди бях ползвала w!zz air, но до сега не ми се беше налагало в някакъв кратък интервал да се прекачвам като смахната от самолет на самолет.

в рамките на 14 дни, пробвах услугите на w!zz air и ryan air. неприятните неща и в двете компании са що годе идентични:

липса на Елементарна организация
вчера наблюдавах как ryan air си играеха (буквално) с хора от един полет.
точно 3 пъти им смениха гейта. гледката е потресаваща. гледаш как 100 души търчат като смахнати в опит да се наредят по-напред.

нулево отношение към клиента
разбирам, че им е през шапката дали ще натоварят Майкъл или Гошо на самолета, но не ми харесва да съм просто някакво име от някаква държава, която често не знаят коя е, дори дали е от ЕС. и са достатъчно глупави за да ме попитат.

изумително неадекватен персонал (сервитьорки и сервитьори).
намирам за крайно неуважително, да излъчиш сервитьорката с най-кофти акцент да говори на пътниците, уж на английски.

хигиена
сега, разбирам, че като си low cost си горе долу от ранга на маршрутка 36, но вече има доста advanced прахосмукачки. точно 10' са нужни за да докараш самолета до една идея по-приветливо място. хората така или иначе, чакаме МНОГО.

мисля да се завърна към традиционните авиолинии. там поне с интерес наблюдавам поведението на стюардесите.